Проф. Любомир Халачевю: ЗА ПОЛЗАТА И ВРЕДАТА ОТ ДУМИТЕ

Facebook Twitter

Няма такова понятие като „малко бременна жена“. Но…както ще видим накрая, някои хора са на път да го измислят.

Преди няколко години написах статия, озаглавена „За думите и тяхното значение

(евфемизмът като понятие на политическата действителност)“. Много хора прочетоха статията, някои ми се обадиха да кажат колко съвременно е прозвучала тя. Но понеже беше отпечатана във вестник „Култура“ сигурно мнозина си помислиха, че става дума за езикови спорове. Няма такова нещо – и тогава, и сега споровете са за това как да се използват думите, за да става ясно какво трябва да правят хората в своето ежедневие. И за да няма съмнение, че говорим за ежедневието на управлението в държавата бях цитирал един от най-популярните и успешни американски мениджъри Лий Якока. Той казва: ” Усилието да седнеш и да запишеш нещо, което си решил,  е първата стъпка към неговото осъществяване”. С други думи, статията се отнася към действията на политиците и администраторите в нашата държава.

Освен многобройните примери от ежедневието, повод за днешната статия ми дават думите на д-р Николай Михайлов, който по телевизията сподели: „Има разпад и дефекти на публичния език, голяма езикова небрежност, свързана с отказ да се мисли по същество. Нека политиците отидат на уроци по езикова култура накрая!“ Което за мене означава, че за последните седем години, откакто написах тази статия, нищо не се е променило в политическото говорене. Отново и отново ние се връщаме към откровено опасната и неглижирана тема за евфемизмите и употребата на думите в езика на висшите администратори. И отново, за да не си помисли някой, че това ще бъде разговор за езиковата култура, ви предлагам следните поводи за размисъл.

„Лоши пътища.

Примитивно земеделие и неразвита промишленост.

Правосъдие, което по отношение на своята организация, състояние, равнище на образованието и морала на своите служители стои на най-ниското стъпало.

Нищожна сигурност на личността и сигурността.

Колебание в стойността на парите.

Лоши комуникации.

Корупция в митническите власти и администрацията.“

Цитираните изречения не са оценка на състоянието на държавата ни днес въпреки, че има много допирни точки. Не, това са редове от доклада на австрийски пътешественик от 19в (по онова време така са наричали шпионите!) който обикаляйки Балканския полуостров дава оценка за състоянието  на държавата по това време,  за да може Австро-унгарската империя да си направи сметка иска ли да развива тука търговия или не. С други думи- има ли място за инвестиции в този регион, казано на съвременен език. Това, което ме привлича в тези думи е ясните и лишени от всякакво двусмислие изречения. И тогава е имало дипломати, и те сигурно са си служили с езика по-общовато, по –заобиколно, използвайки евфемизми за да не се обидят управленците. Но, тука имаме работа с думи, предназначени за информация насочена към висшата администрация, към Императора- защото той трябва да вземе отговорни решения като ползва тази информация. Ето това е важното- думите в езика на политиците имат огромно значение ,защото те носят със себе си информация за държавата, за хората, за пътищата, за нивото на корупция , за нивото на образование и т.н. И са предназначени за взимане на високо отговорни решения!

Разбира се ние си служим с примери от европейските страни. Не бих искал да прибягваме до езиковите особености на племето на „инуитите“,  на „нанайците“ в Сибир  или обитателите на Дългите къщи от остров Борнео, които си служат с думи само и единствено за да обяснят нещата около себе си. Те не прикриват с думи своето съществувание. Но европейските народи са много напреднали в това отношение и често при тях трябва по-задълбочено да търсиш основния смисъл на думите или понятията. И въпреки това ето каква разлика откриваме например в използването на понятието „черен пазар“. Не само в България, в много други европейски страни съществува ежедневната нагласа да не се пускат касови бележки, да се плаща без договори и други подобни практики, които целят скриване на данъци от държавата. Не мислете че това е само българска тревога, която за малко щеше да доведе до крайното решение да се задължат проститутките да ходят с касови апарати! Но забележете- в тези страни понятието „бягство от данъци“ се нарича „черна икономика, черен пазар“. С други думи, определението е достатъчно ясно и негативно оцветено- то не е „друга икономика“, „пъстра икономика“, „грешна икономика“, „алтернативна икономика“ или каквото и да ви хрумне друго определение. Не, казано е ясно и просто – укриването на данъци се извършва в зоната на „черната икономика“! Край! Докато у нас това понятие, кой знае защо, носи загадъчното и донякъде артистично название „ сива икономика“. И съвсем логично борбата с него не е насочена към ликвидиране на порока, а към „изсветляване на сектора“ очевидно с идеята някой ден този сектор да стане от само себе си напълно „бял“. Спомням си че даже имаше още по-поетични и изящни словосъчетания в близкото минало, които приканваха откровените престъпници не да се предадат на закона и да си понесат последствията, а видите ли  „да си откъснат опашката“. Много ми напомня за опити да се създаде хайку в областта на понятията от престъпния свят!

Обвиняват министър в „конфликт на интереси“. Ние познаваме ясното определение

„конфликт на интереси“. Но явно за съжаление на някои то е твърде ясно и определено. В неговите съставки няма никакъв процеп, не може да се пъхне нищо което в движение да промени смисъла. Не оставя място за никакви увъртания. С други думи, това понятие е просто нетърпимо вредно. Което пък води след себе си съждението, че трябва да му се намери добър евфемизъм. И работата започва. Първо се уточнява позицията за публиката – ние не искаме  конфликт на интереси, за нас понятието конфликт на интереси звучи ужасно, ние не трябва да допускаме случаи, в които има конфликт на интереси. Дотук добре – стана ясно, че сме против това ужасно понятие. Сега замаскирането на следата, за да може новото понятие да блесне като нещо нечувано. То звучи така -  ние не само  не допускаме конфликт на интереси, ние  търсим съвпадение на интереси, ние търсим ситуация в която интересите да са еднопосочни. С други думи, ние сме против конфликта на интереси, ние сме за съвпадението на интереси.

Ако някой е проявил настойчивост да върви като хрътка по следата от думи и да търси вярната стъпка вече е загубил надежда да я намери. И затова точно тука се пуска фалшивата следа – тя прилича на отреченото понятие, но има друго значение и трябва напълно да го замести. То звучи така- синхрон на интереси. Да, ето го новият евфемизъм- синхрон на интереси. Ние сме за „синхрона на интереси“. И странно – тъкмо го казахме и една-две медии вече са открили „синхрон на интереси“ в действията на вчера обвинения министър. Правилно, трябва да има синхрон на интереси- ние вече обяснихме какво е това. А за другото просто забравете, казахме че то е ужасно и не трябва да го споменаваме.  Запомнете – ние сме против „конфликта на интереси“, ние сме за „синхрон на интересите“.

А какво да кажем за придобилото популярност през последните десетилетия понятие „политическа отговорност“! Цялата ситуация много напомня на старата детска игра на криеница, в която най-важното беше да изтичаш до дървото и първи да кажеш: „Заплюх се!“ След това не е важно дали някой те е видял и дали някой нещо е извикал след тебе. Ти си казал „заплюх се“ – и това е достатъчно. Точно така някои политици използват понятието „политическа отговорност“. Те казват възторжено „аз поемам политическа отговорност“- и тържествено слизат от трибуната. Други пък,  не много съгласни с решението на своето ръководство и неосведомени какво ще стане по-нататък с тях свенливо навеждат глава и промърморват: „Щом трябва да се поеме политическа отговорност- аз я поемам“. И край на проблема! Вече никой нищо не пита и по-важното- никой нищо не казва. Сякаш проблемът е изчезнал магически с произнасянето на думите “политическа отговорност“. Всъщност това не е никаква отговорност, а един много употребяван и за съжаление с тежки последици за цялото общество евфемизъм. Но той така се харесва на политиците, те толкова много го обичат и така много се грижат за неговия блясък че понякога всичките им усилия отиват не в разрешаване на проблема, не в намирането на причините и реалните отговорници за случая а в убеждаването на някого да поеме „политическа отговорност“. В този случай евфемизмът замества не само значението на думата, скривайки по този начин истинското деяние, а дори променя хода на бъдещите събития, посочвайки съвсем грешна посока на обществения интерес. Вместо да се потърси причината за хаоса и икономическите последици, в които изпада обществото поради грешно взето решение и да се намери виновния, за да се поправи грешката и да не се допуска отново, администрацията търси жертва, готова да произнесе сакралната фраза  „политическа отговорност“ и по този начин да отклони погледа ни от създадения проблем. Най-често в резултат се формират тежки грешки, които обществото плаща дълго и скъпо.

Но не си мислете, че всичките политически евфемизми са българско изобретение. НЕ, разбира се! Цялата европейска бюрокрация ражда подобни неологизми, които разпространени извън контекста на разговора, превеждани на всичките двайсет и четири европейски езици често с „Гугъл-преводач“ понякога стигат до безумие. След проучването на  „Трансперънси интернешънъл“ стана ясно, че световната класация за качеството на държавното управление се води по скалата :  „истински демокрации“ - „несъвършени демокрации“ -  „смесени режими с автократичен уклон“ -  „авторитарни режими“. Освен това някъде се използва  и понятието  „Flawed Democracy“ което се превежда  като  “непълна, ощетена демокрация“!

Но да се върнем на споменатите вече основни понятия. От тях, както сами разбирате, най-ясно е положението с последната категория- „авторитарни режими“. Няма какво да му мислиш - авторитарен режим и толкоз! Поне е ясно за какво става дума. Разликата между истинската демокрация и несъвършената демокрация обаче по-трудно се разбира. Там става дума за точки - разбира се точките са както обективна оценка, така и субективно понятие.  Но нали разбирате, че каквито и точки да ти поставят едно е думата, а друго- разбирането за състоянието на нещата. Затова ние търсим познатите думи с ясни и определени понятия. Какви са управляващите на истинската демокрация- очевидно демократи и то истински. А какви са тези на несъвършената демокрация- в най-добрия случай  несъвършени демократи. Пак демократи, ама малко по-така, малко по-несъвършени. Като помежду си те се разделят според точкуването на несъвършени, по-несъвършени и много несъвършени! А всъщност- никакви демократи те не са, ами са си чисто и просто врагове на демокрацията и любители на режимите с автократичен уклон или дори авторитарните режими.

Сигурно ще си кажете, че това са думи, които нищо не значат без многобройни доказателства. Защото  народът е казал „дума дупка не прави“. Да, ама не е така! Всичко в човешкото общество започва с думите! Така че много внимавайте за тяхното значение.

Положението не е леко и аз мисля, че по този път на политическо говорене България е на път да влезе в световните класации , като създаде евфемизъм за състоянието „малко бременна жена“. Все още не мога да си представя как ще звучи този екзотичен лингвистичен коктейл, но съм сигурен че колегите от политиката ще го подскажат.

Както и много други изненади. Да е жив и здрав българският език! Ще завърша с един спомен от античността, за да не бъде излишно оспорвана като неоснователна моята теза.

„Когато не си служим правилно с имената, ползването на езика не е сполучливо. Щом езикът не се използва сполучливо, няма да се прояви грижа към въпросите. Когато липсва грижа за въпросите, съблюдаването на ритуалното благоприличие и свиренето на музика не процъфтяват. Когато ритуалното благоприличие и свиренето на музика не процъфтяват, приложението на законите и наказанията не е на нужната висота. А щом приложението на законите и на наказанията не е на нужната висота, хората не знаят какво да правят със себе си.”

Конфуций, 6 в.пр.н.е.„Сборник от литературни откъси”